"Москва - Петушки" по Е-79

 

Не е добра идея да четеш „Москва – Петушки“ на Ерофеев в дъждовен ден. Двете твърде добре си пасват! Като водка с... водка.

Водката е много недружелюбно питие – не си пасва с нищо, освен със себе си. Като алкохолик с агресивно пиянство. И с теб евентуално, без да е сигурно! Ако те хареса, а тя трудно харесва някого.

То и при някои хора е така. Накъдето и да се обърнат, все някой ръб запъва и не пасва. Тези най-много ги обичам! От тях няма как да чуеш друго, освен всичко, което си струва да чуеш.

„Москва – Петушки“ като цяло не е добра идея за четене, освен в строго подбрани моменти. Едни такива много лични и трагични, когато си най-способен да го разбереш и най-неспособен да бъдеш разбран. (Например на Е-79 в пороен дъжд.)

„Москва – Петушки“ е за спешни случаи, отчаяни бих казала! А напоследък съм повече отвсякога спешен случай! Втори месец живея в УМБАЛСМ ПИРОГОВ или някъде по трасето между него и Видин!!!...

Ерофеев откъдето и да мине, все на Курската гара се събужда, а аз някак си все на входа на „Пирогов“. И най-силното, което съм близвала, е капучино. Съответно започвам да търся заместители в литературата.

След Ерофеев и Булгаков едва ли някой може да добави нещо повече за алкохолизма в „голямото писане“, както аз го наричам. Да допуснем с известна условност и Зола в този кръг, макар че какво ли разбират французите от грубо пиене и паважен реализъм в екстремни условия! Зола категорично отстъпва и почтително свежда глава пред руския челен опит, разбира се. В този ред на мисли, дълбок реверанс и пред преподавателя ми по антична и западноевропейска литература доц. Гено Генов и неговата асистентка, която навремето три пъти ме връща на изпита и все за проклетия „Вертеп“ на Емил Зола! ❤ Така и не разбрах алкохолизмът в тоя роман дали е вроден или е следствие от социалната среда, но си взех изпита!

Да не забравим и Лукяненко!

„Да се напиваш може. Ако е много необходимо. Само че трябва да се напиваш с водка. Конякът и виното — всичко това е за сърцето.

— А водката за какво е?

— За душата. Ако боли прекалено силно.“ („Нощен патрул“)

Фантастика, фантастика... Колко пък да е фантастика! За водката се говори само лице в лице, уважаеми! Особено с руски автори. Особено в дъждовни дни.

Упсс!... За малко да забравя Хемингуей! Друга вселена!!! Необятна и непонятна.

Тъкмо днес на минаване покрай една витрина на магазин някъде из района на Женския пазар в София мернах надпис: (Цитирам по памет, вероятно не особено точно): „В този живот най-много съжалявам, че не изпих повече вино от Хемингуей!“ Бих добавила „... и повече кафе от Балзак“. Аз колкото кафе мога да изпия, Бразилия толкова не може да произведе, дявол я взел!

Отплеснах се. За друго ми беше мисълта.

Има дни, в които ти се иска да си пиян до безпаметност, а си вбесяващо трезвен. Даже кафе не си пил! А имаш нужда от цялата водка на руската литература, плюс виното на франсетата, кафето на Балзак и уискито на Хемингуей, пък защо не и нещо отгоре. (Не куршума все пак!)

И това са повечето дни.

Тогава отваряш на телефона си „Москва – Петушки“ на Венедикт Ерофеев, докато навън Витиня плаче по стъклото на автобуса и бърше сълзи и сополи в парцалите на мъглите.

Ей, така – за разпускане!