"Москва - Петушки" по Е-79

 

Не е добра идея да четеш „Москва – Петушки“ на Ерофеев в дъждовен ден. Двете твърде добре си пасват! Като водка с... водка.

Водката е много недружелюбно питие – не си пасва с нищо, освен със себе си. Като алкохолик с агресивно пиянство. И с теб евентуално, без да е сигурно! Ако те хареса, а тя трудно харесва някого.

То и при някои хора е така. Накъдето и да се обърнат, все някой ръб запъва и не пасва. Тези най-много ги обичам! От тях няма как да чуеш друго, освен всичко, което си струва да чуеш.

„Москва – Петушки“ като цяло не е добра идея за четене, освен в строго подбрани моменти. Едни такива много лични и трагични, когато си най-способен да го разбереш и най-неспособен да бъдеш разбран. (Например на Е-79 в пороен дъжд.)

„Москва – Петушки“ е за спешни случаи, отчаяни бих казала! А напоследък съм повече отвсякога спешен случай! Втори месец живея в УМБАЛСМ ПИРОГОВ или някъде по трасето между него и Видин!!!...

Ерофеев откъдето и да мине, все на Курската гара се събужда, а аз някак си все на входа на „Пирогов“. И най-силното, което съм близвала, е капучино. Съответно започвам да търся заместители в литературата.

След Ерофеев и Булгаков едва ли някой може да добави нещо повече за алкохолизма в „голямото писане“, както аз го наричам. Да допуснем с известна условност и Зола в този кръг, макар че какво ли разбират французите от грубо пиене и паважен реализъм в екстремни условия! Зола категорично отстъпва и почтително свежда глава пред руския челен опит, разбира се. В този ред на мисли, дълбок реверанс и пред преподавателя ми по антична и западноевропейска литература доц. Гено Генов и неговата асистентка, която навремето три пъти ме връща на изпита и все за проклетия „Вертеп“ на Емил Зола! ❤ Така и не разбрах алкохолизмът в тоя роман дали е вроден или е следствие от социалната среда, но си взех изпита!

Да не забравим и Лукяненко!

„Да се напиваш може. Ако е много необходимо. Само че трябва да се напиваш с водка. Конякът и виното — всичко това е за сърцето.

— А водката за какво е?

— За душата. Ако боли прекалено силно.“ („Нощен патрул“)

Фантастика, фантастика... Колко пък да е фантастика! За водката се говори само лице в лице, уважаеми! Особено с руски автори. Особено в дъждовни дни.

Упсс!... За малко да забравя Хемингуей! Друга вселена!!! Необятна и непонятна.

Тъкмо днес на минаване покрай една витрина на магазин някъде из района на Женския пазар в София мернах надпис: (Цитирам по памет, вероятно не особено точно): „В този живот най-много съжалявам, че не изпих повече вино от Хемингуей!“ Бих добавила „... и повече кафе от Балзак“. Аз колкото кафе мога да изпия, Бразилия толкова не може да произведе, дявол я взел!

Отплеснах се. За друго ми беше мисълта.

Има дни, в които ти се иска да си пиян до безпаметност, а си вбесяващо трезвен. Даже кафе не си пил! А имаш нужда от цялата водка на руската литература, плюс виното на франсетата, кафето на Балзак и уискито на Хемингуей, пък защо не и нещо отгоре. (Не куршума все пак!)

И това са повечето дни.

Тогава отваряш на телефона си „Москва – Петушки“ на Венедикт Ерофеев, докато навън Витиня плаче по стъклото на автобуса и бърше сълзи и сополи в парцалите на мъглите.

Ей, така – за разпускане!

Малко за пътя на "Седмият ангел"

 

Някога исках да напиша фентъзи за себе си. Имам предвид за собствена употреба - не за нас и вас. Не за четене. Не за споделяне. От онези, с които вечер се приспиваме. Фентъзи за мен, което спокойно можеше да не види бял свят и пак щеше да е изпълнило задачата си – да ме издърпа едно стъпало нагоре. Имах нужда от герой със свръхспособности, който да спечели моите битки, да каже моите думи, да обвини вместо мен когото трябва. Да е безкомпромисен, безмилостен, безчувствен колкото аз бих искала да съм, но не мога.

Кой го беше казал? Ако имаш нужда да прочетеш нещо и не го намираш, напиши го! Е, написах си го. Така се появи „Седмият ангел“.

"Седмият ангел" не трябваше да вижда бял свят. Не биваше да излиза от вкъщи, от леглото ми дори. Той беше вечерната ми приказка за лека нощ.

Дори не знам що за порив ме накара да го изпратя до издателство, което взе, че го хареса и дори го издаде. Не трябваше да става така! А сега нямам власт над Ангела и това ме влудява. Той... ТЯ ми се измъкна!!!

Суета! Любимият грях на Дявола, ако вярваме на Ал Пачино, а на Ал Пачино бих му повярвала, дори ако каже, че е Мадона и обича да танцува самба...

Първо беше „Ръкописът“ през 2015-а, където...

Ами където си беше приключение. Струваше си, дявол го взел! „Аз още броя дните“ беше непобедим роман, но фактът, че се докоснах дори за миг до някои хора си струваше напълно. Говорих с Владимир Зарев за безсмъртието. На вас кога за последен път ви се случи?

„Седмият ангел“ може и да не е най-доброто фентъзи на света. (Знам, че не е! Няма нужда да ми го обяснявате. Открила съм му повече недостатъци, отколкото вие някога ще видите.) Може и да е история, която днес бих написала по съвършено различен начин, със съвършено различен финал.

„Седмият ангел“ е това, което е! Един Ангел, който не вярва в другите, но най-много не вярва в себе си. А трябва!

Не сме ли всички така?...