Знаете ли кое е най-хубавото на
книгите? Срещат те с хора. Вярвам, че това е основната им цел, идеята, с която
някой някога е хванал в ръка перото, за да напише първата буква с мастило
върху... каквото там я е написал. Книгата е едно от оръжията, срещу които не е
измислена защита.
Вчера беше чудно! В Горно Пещене
на практика пристигнахме не само с библиобуса, но и с цяла малка армия камиони,
валяци и асфалтополагащи машини. Чиста случайност, разбира се. Полезното
пристигна с приятното, като не е много сигурно кой от двата екипа донесе
полезното и кой приятното. Между другото, адски вкусна баница правят дамите от
Читалище "Селска пробуда - 1925" - с. Горно Пещене, а кметицата им е
жена, от която колегите ѝ
могат
само
да
се
учат
и
да
ѝ ръкопляскат. Така се прави!
В село Паволче пък, точно под връх Околчица и магичния Врачански балкан, под кръвта на Ботев,
пък ни поканиха в новото си читалище. То е в бившата детска градина. Някога там
са прохождали деца, сега ще прохождат умове. Надявам се! Вярвам!
Има особено очарование в малките
места, в селата, в хората, които ги държат живи. Там няма тълпи, няма
препълнени зали. Има обаче един особен блясък в очите, какъвто в очите на
задоволения и пренаситен гражданин липсва. Там е много лично и много
задължаващо, много удовлетворяващо и болезнено вдъхновяващо. Там те посреща
лично кметът, защото просто е един от хората. Там те чакат и посрещат на маса –
като роднина, не като гост. Говорят ти на „ти“. Благодарят ти, че си дошъл и си
спрял да пиеш едно кафе, вместо ти на тях, че са те поканили, посрещнали и
накарали да се почувстваш... ами така, както се чувстваш.
Искаш да знаеш какво е да се
бориш за това, в което вярваш?! Ама така, както удавник се бори за глътка
въздух!... Просто спри в някое село и питай за читалището! Там ще ти разкажат
подробно.
Хайде и една задачка-закачка за пристрастените към етнографията! Откъде идва името на село Паволче? 🙂
Няма коментари:
Публикуване на коментар