Не искам да остана без децата си!

Знаете ли... не е като да не съм пила през живота си. Познавам алкохола и съм се научила да го уважавам като противник и събеседник. Той никога не е приятел! Вдъхновение – да. Има дар слово, проклетникът! Говори омайващо, умее да омагьосва, да те заведе на върха на света, но е кофти приятел и няма шофьорска книжка.

Тоест не е като да не съм се напивала, даже много понякога. Всички минаваме през това в някакъв момент, дори е полезно, ако имаш потенциала да си научиш урока.

Но всеки път, когато трябва да седна зад волана, умирам от ужас и си мисля...

„Не искам да остана без децата си!... Никой не бива да остава без децата си!...“

Независимо колко тъпа и ограничена съм аз, независимо колко скъпа ламарина съм подкарала, независимо колко вдига за под десет секунди, независимо колко трагично е положението със самочувствието ми. И ако моето самочувствие струва чужд живот, значи за нищо не ставам!

Няма нищо общо с алкохола – то е отвъд. То е преди! То е инстинкт. То е разделителната линия между човешкото и примитивното. Да опазиш другия, за да опазиш себе си. Да опазиш децата! Защото всеки е нечие дете, мамка му! Всеки е нечий баща най-малкото, нечия майка, сестра, брат, любим/а... Всеки е бъдеще!

А ти си дебил, който е ударил четири водки в дискотеката и няма право да отнема чуждото бъдеще!

В събота още едно дете плати с живота си съществуването и самочувствието на един идиот. Задържан бил за 72 часа. В един по-справедлив свят нещата щяха да са различни. Искам да са различни, мамка му!

Утре ще е моето дете. Или вашето. Нашето! Няма чужди деца! НАШИТЕ деца умират, за да плащат данък Самочувствие на дебили и откровени идиоти, които си въобразяват, че са над живота, само защото са ударили четири водки.