Участие във "Вечерта на Иван Кулеков"

 

По-добре късно, отколкото никога, казал някой по-умен от мен. Абе за някои неща по-добре никога, отколкото когато и да било, но това е тема за съвсем друг случай, не и този обаче.

По-добре късно, отколкото никога искам да се похваля… Да, отново! Не ми подбелвайте очички така театрално – I see you!!! Иначе ще се върна с тризъбец!... Та да се похваля, макар и със значително закъснение, за което може би дължа извинение на Николай Терзийски, който беше главния виновник нещата да се случат.

Та! Миналата – 2021 г. – за Денят на библиотекаря (11 май е, не си правете труда да ровите тепърва в Гугъл!) моя милост някак си без да иска (Глупости! Много си го исках даже!) се оказах гост във "Вечерта на Иван Кулеков" и на Ники, а крайният резултат можете да видите в това видео, ако имате време и най-вече желание.

Длъжна съм да кажа, че Иван Кулеков е един от умовете, на които винаги съм се възхищавала, но които не съм и допускала, че мога да видя на живо, пък и даже да си говорим за МОЯТА книга „И будителите били хора”. Всъщност за НАШАТА книга, Мария Пеева! И за библиотеката. И за книгите въобще. Е, и за сърцето на Алеко Константинов, която част от разговора безкрайно съм благодарна, че не влезе в крайния монтаж, защото иначе сериозно щеше да ми пострада и имиджа, и самочувствието, и наглостта. Човек се учи докато е жив. Понякога – по не особено елегантен начин явно, както аз в случая, но пък си запомних урока.

Колкото до Николай Терзийски, с него тепърва се надявам да имаме нови и нови срещи, вече по линия писателска, библиотечна и читателска, защото за него тепърва има да се чува все повече и все по-хубаво.

Както и да е!

Благодаря за поканата, за безценното преживяване, за страхотното отношение от целия невероятен екип на предаването и за възможността да кажа дори и само една малка част от нещата, които ми се иска да споделя за книгите. Не само моите и всъщност не толкова за моите всъщност!

Само една молба за следващия път… ако такъв има, де. Моля ви се, бе, хора, няма ли начин да ме снимате от някакъв ъгъл, дето да изглеждам поне с 20 кила надолу? Щото с диетата засега нещата не ми се получават добре. 🙂