Аз и кафето

 

За някои хора сутрешното кафе е ритуал. За мен е животоспасяваща процедура. Вярвам, че някой ден добрата рецепта за приготвяне на кафе ще намери място в учебниците по спешна медицина и ще бъде доказано, че сутрешното кафе спасява животи – не само на онези, които го пият, но най-вече на останалите. А дотогава…

Денят не започва преди да си вдъхнал ОНЯ аромат, който вдига и мъртвите, превръща ги в нормално функциониращи, мили хора, които не ти крещят, не се опитват да те ухапят или убият, само защото си им казал „Здравей!” например. Настройват чакрите в работен режим и, най-общо казано, крепят основите на обществото ни. Част от мен вярва, че ако някой ден кафето изчезне, с цивилизацията ни е свършено.

Наскоро така се случи, че благодарение на приятелка попаднах на Ведра кафе. Като всеки самоуважаващ се скептик, два-три пъти подминах рекламите, ама накрая… то сЪрце кафеджийско не трае. Викам си „Поръчвам, пък ако ще свЕт да сврши!” И поръчах. Посреднощ. Щото аз импулсите само посреднощ ги хващам. Денем съм си нормална, особено след първата доза кофеин. Мартина Лазаревич, ще ме прощаваш, ама аз така функционирам. Биологичният ми часовник работи по часовата зона на Ню Йорк. В Ню Йорк обаче си нямат Ведракафе. Техен проблем!

На другия ден уточнихме подробностите. Щото аз съм на оня хемингуейски принцип – „Винаги изпълнявай обещанията, които си дал на пияна глава. Това ще те научи да си държиш езика зад зъбите!”… Или нещо подобно. Аз малко съм го перефразирала. Винаги изпълнявам обещанията, които съм дала след 23:00 часа вечер, все едно с алкохол или без. В случая – без. Ама и без кафе, което на практика си е почти същото.

И така, два дни по-късно получих нещо повече от кафе. Получих ОТНОШЕНИЕ с дъх на кафе и канела! Получих аромат. Получих усещане за принадлежност.

Да, кафето е страхотно. СТРА-ХОТ-НО!!! Струва си всяка глътка.

Но не това е важното може би. По-важното е, че хората, които стоят зад него са СТРА-ХОТ-НИ!!! Защо? Защото не са просто дистрибутори. Те са магьосници, които знаят точната комбинация на всеки от клиентите си. Точната комбинация щастие, точната комбинация дзен!

Те знаят как да опазят цивилизацията ни читава, напук на пандемии, войни и природни бедствия, особено в условията на хоумофис с две и повече деца наоколо. С чаша кафе!

Участие във "Вечерта на Иван Кулеков"

 

По-добре късно, отколкото никога, казал някой по-умен от мен. Абе за някои неща по-добре никога, отколкото когато и да било, но това е тема за съвсем друг случай, не и този обаче.

По-добре късно, отколкото никога искам да се похваля… Да, отново! Не ми подбелвайте очички така театрално – I see you!!! Иначе ще се върна с тризъбец!... Та да се похваля, макар и със значително закъснение, за което може би дължа извинение на Николай Терзийски, който беше главния виновник нещата да се случат.

Та! Миналата – 2021 г. – за Денят на библиотекаря (11 май е, не си правете труда да ровите тепърва в Гугъл!) моя милост някак си без да иска (Глупости! Много си го исках даже!) се оказах гост във "Вечерта на Иван Кулеков" и на Ники, а крайният резултат можете да видите в това видео, ако имате време и най-вече желание.

Длъжна съм да кажа, че Иван Кулеков е един от умовете, на които винаги съм се възхищавала, но които не съм и допускала, че мога да видя на живо, пък и даже да си говорим за МОЯТА книга „И будителите били хора”. Всъщност за НАШАТА книга, Мария Пеева! И за библиотеката. И за книгите въобще. Е, и за сърцето на Алеко Константинов, която част от разговора безкрайно съм благодарна, че не влезе в крайния монтаж, защото иначе сериозно щеше да ми пострада и имиджа, и самочувствието, и наглостта. Човек се учи докато е жив. Понякога – по не особено елегантен начин явно, както аз в случая, но пък си запомних урока.

Колкото до Николай Терзийски, с него тепърва се надявам да имаме нови и нови срещи, вече по линия писателска, библиотечна и читателска, защото за него тепърва има да се чува все повече и все по-хубаво.

Както и да е!

Благодаря за поканата, за безценното преживяване, за страхотното отношение от целия невероятен екип на предаването и за възможността да кажа дори и само една малка част от нещата, които ми се иска да споделя за книгите. Не само моите и всъщност не толкова за моите всъщност!

Само една молба за следващия път… ако такъв има, де. Моля ви се, бе, хора, няма ли начин да ме снимате от някакъв ъгъл, дето да изглеждам поне с 20 кила надолу? Щото с диетата засега нещата не ми се получават добре. 🙂

Революции всякакви

В леко садо-мазохистично настроение съм (не, не в ТОЯ смисъл), та хвърлям по едно око на Великата Януарска Революция, инициирана от Онзи, Който Много Се Газира От Прякора Си В Руска Валута. Малко рехавко върви според мен – няколкостотин може и да има, ама десетките и стотици хиляди, дето ги копнееше същият Онзи, Който… и т.н… никакви ги няма. Нещо и на Хавай нещата не вървят по план… О, чакайте! Там едни други революционери преди година-две щяха да вдигат гълъбите със същите лозУнги. Ще ме прощавате, ама са ми малко като Куку и Пипи, та…

Гледам, Виктор Димчев ги е броил вече с дрон. Твърди, че са покрай 4 300, ама според мен им е сложил малко от себе си. Да приемем обаче! Днес съм в щедро настроение.

И отново ме извинявайте, ама камерите на Нова Нюз са в малко неудобна позиция, та сигурно съм пропуснала някои неща, но дотук видях:

 Ама разбира се, че най-първо в двата ми диоптъра късогледство „бодна” плакатче с милия познат призив „Dolo racete ot nashte deca”! Колко сладко, традиционно някак дори! Немислимо е без тоя слоган. И все пак има някаква промяна – беше на кирилица. Чак се учудих, че никъде не виждам да грее и „Всеки сам си преценЯ”. Голям пропуск! Някои неща не се променят, даже според мен вече могат спокойно да минават за симптоми на точно определена диагноза.

 И без „BAL-GA-RI – IU-NA-CI” не се мина (има си хас!), ама го крещяха. Не знам дали на кирилица или…

 Някакъв тип, с вид на радикализиран хипстър-дървосекач с плаващо работно време, който след много „м-м-м-м”, „а-а-а” и „ъ-ъ-ъ-ъ” каза нещо за невежеството (стори ми се, че не го одобрява, но не съм сигурна) и че знанието било сила. Не личеше да го знае от личен опит.

 Някаква истеричка, която десет минути крещя по микрофона към полицаите да си спомнели клетвите, които са давали. Какви клетви дават полицаите, по дяволите?!... Имам предвид освен тази, да озаптяват озверели тълпи и да не допускат и у нас като миналата година в Белия дом на парламентарната трибуна да цъфне неандерталец с рогат въшкарник на главата.

Подозирам коя е въпросната, ама когато ѝ напиша името, реагира като ощипана девица. Веднъж вече преди време карах 24-часов фейсбук-арест, щото я нарекох „скумрия” по друг повод.

 Под звуците на Химна на България някакви пишман-революционери се опитват да нахлуят в Парламента на България, къдетопо принцип – ей така, между другото и то съвсем необяснимо за мен – се размотава техният Един Бог – Онзи, Който… знаете си, С Прякора В Руска Валута… и свитата му, която… О!... Боже!... Мили!... И кисело мляко и там другите традиции!... се оказа на 1/3 ваксинирана. Разбирам ги хорицата, де. Политиката си е политика, ама шубето е друга работа, налЕ… Да повторим, ако сте забравили: Всеки сам си преценЯ!

 Двайсетина премръзнали революционери друснаха хорце. Друго си е да тропнеш на жълтите павета, или пред Народния театър… или топнал съмнително чисти потурки в някое от Рилските езера… Толкова е… ами… българско. Не ли?...

 Колкото до Вожда – Онзи, Който Много Се Газира… и т.н… Ми… той явно много искаше, ама нямаше желание, та не се яви лично (А смее ли?!...), обаче през Zoom бил призовал да се търси сметка за „безчинствата, на които е подложен целия български народ”. Мамин той умен! Що да мръзне и да го бият него пред Народното събрание, като си има хора за всичко! Пък и… нали… малко неудобно би се получило да се изтъпани там да протестира пред работното си място, срещу решенията, взети на същото това НЕГОВО работно място.

……………………..

Най-вероятно следва продължение! Оная истеричката пак взе думата или някоя, която звучи като нея. Отивам за пуканки!

.............................

И, много моля, ако някой е наясно какъв им е проблемът на тия хора там със зелените чорапи, нека ме осветли по темата, че ще умра от любопитство!