Има и такива дни. Вървиш си, убеден, че точно днес не е време за чудеса и знаци от провидението или както там ви харесва да го наричате. И точно в най-малко чудния момент, на най-малко чудното място нещо в системата се пропуква. Бъг в матрицата! И току през краката ти претичват не една и не две, а тъкмо ТРИ (!!!) черни котки в индианска нишка.
ТРИ, бе!!!
Три!
Ей ги, даже ги
снимах, докато се чудеха дали за по-сигурна карма да не претичат пред мен още някой
път. Може да са усетили, че малко трудно ще ме извадят от коловоза само с едно
минаване. Тия дни ми трябва сериозна магия – дума да няма!
Няма начин да
не е на късмет.
„На късмет е!”,
разправя и мъжът ми, когато му споделям събитието.
То това ясно,
ама на какъв късмет, че ми е важно?
Първосигнално
си мисля… Дали пък не е свързано с дистанционното обучение на детето? Щото там
усещането е като за зациклил ретрограден Меркурий в Сатурнова дупка на петък
13-ти. Така де, то обучението си върви, ама налагането на дисциплина и
необходимостта от въздържание от алкохол поне пред децата се оказва трудна
работа, непосилна почти. Малко късмет няма да ми е излишен. Той и много няма да
е, ама да не бъдем максималисти нали…
Или може пък да
е предупреждение по-глобално някакво. 2020-та не беше от най-читавите години в
световен мащаб, а щом приключва с три черни котки, направо ми настръхва
козинката от мисълта за 2021-а. Викам си… Боже, дано не е дистанционно обучение
до края на учебната година! Ще се ваксинирам с каквото кажат, колкото пъти
кажат, само да не е това, че психиатриите и без това са претъпкани, а баровете
ги затвориха. Добре поне, че магазините за алкохол работят все още, че иначе я втасàхме!
М-не. Не може
да е толкова зле. Само три са все пак. Най-много някой метеорит да ни тресне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар