Три черни котки

 

Има и такива дни. Вървиш си, убеден, че точно днес не е време за чудеса и знаци от провидението или както там ви харесва да го наричате. И точно в най-малко чудния момент, на най-малко чудното място нещо в системата се пропуква. Бъг в матрицата! И току през краката ти претичват не една и не две, а тъкмо ТРИ (!!!) черни котки в индианска нишка.

ТРИ, бе!!! Три!

Ей ги, даже ги снимах, докато се чудеха дали за по-сигурна карма да не претичат пред мен още някой път. Може да са усетили, че малко трудно ще ме извадят от коловоза само с едно минаване. Тия дни ми трябва сериозна магия – дума да няма!

Няма начин да не е на късмет.

„На късмет е!”, разправя и мъжът ми, когато му споделям събитието.

То това ясно, ама на какъв късмет, че ми е важно?

Първосигнално си мисля… Дали пък не е свързано с дистанционното обучение на детето? Щото там усещането е като за зациклил ретрограден Меркурий в Сатурнова дупка на петък 13-ти. Така де, то обучението си върви, ама налагането на дисциплина и необходимостта от въздържание от алкохол поне пред децата се оказва трудна работа, непосилна почти. Малко късмет няма да ми е излишен. Той и много няма да е, ама да не бъдем максималисти нали…

Или може пък да е предупреждение по-глобално някакво. 2020-та не беше от най-читавите години в световен мащаб, а щом приключва с три черни котки, направо ми настръхва козинката от мисълта за 2021-а. Викам си… Боже, дано не е дистанционно обучение до края на учебната година! Ще се ваксинирам с каквото кажат, колкото пъти кажат, само да не е това, че психиатриите и без това са претъпкани, а баровете ги затвориха. Добре поне, че магазините за алкохол работят все още, че иначе я втасàхме!

М-не. Не може да е толкова зле. Само три са все пак. Най-много някой метеорит да ни тресне.