Сушени ябълки и още нещо

Сушени ябълки на фурна!

Ухаят толкова сладко! На уют. На дом. На спомени и детство. Което е странно, защото нямам спомен в детството ми някой да е правил сушени ябълки или печени, а щруделът е един от най-омразните ми десерти, конкурирайки се с реванèто за първенство. Но сушените ябълки…

О!...

Ароматът им не присъства в детството ми като съзнателен спомен, но на някакво клетъчно ниво (под)съзнанието ми го свързва именно с детство, с баба, с огън в стара печка, със зима и ранни нощи, с очакване на светли празници…

Миришат на топло. Миришат на настъпваща Коледа. Миришат на спокойствие и жълта светлина. Именно жълта. Не бяла, а жълта – като от огън. Миришат на пижама и дебела завивка. Миришат на селска къща. На котка, заспала край печката. На нещо женствено, нежно, закачливо и мило. На милувка миришат.

Наскоро ги открих и то защото една стара ябълка на село внезапно се събуди и роди плод като за няколко къщи да нахрани. Дебелокори, червенобузи, ароматни, сочни… Като бебешки бузки. Грях да ги оставиш да изгният.

Та обрахме ги и ей го на – суша ябълки.

Аз!

Аз!!!...

Едва ли има по-изненадани от мен самата.

Не ми е за зимнината, ама тоя аромат!...