И
така!
Не
искам да ставам част от армията вечно мрънкащи, вечно недоволни, вечно
претендиращи капризни "госпожици", но...
Това
на снимките са остатъците от детската площадка зад механа "Мерак",
пред блок 20 в квартал "Крум Бъчваров". И не, не познахте, няма да
обвинявам за състоянието й кмета, областния, общинските съветници, баба Гица от
Горно Надолнище. Това, уважаеми съграждани, е дело на децата ни. Нашите. Същите
тия, дето вкъщи иначе са толкова прибрани и подредени, толкова послушни! И не е
за първи път. Площадката редовно е унищожавана от малките (и не чак толкова) хуни.
Лятото дори лично видях един такъв около 10-ина годишен хун на колело
(забележете: НЕ беше от ромски произход!), който най-спокойно събра наръч
летвички от оградата, натовари си ги на колелото и отпраши в неизвестна посока.
Поне осем пъти площадката е ремонтирана, както и други из иначе прекрасния ни
град. Но-о-о...
Но
ето я днес! Големият ми син е на 4 години. Не го бях пускала там от два-три
месеца. Днес не успях да го убедя, че в парка е по-хубаво - настояваше да отиде
на неговата си площадка. А когато отиде, просто стоеше там и се чудеше с
детския си акъл: "Мамо, защо лошите хора са ми счупили люлката?... И
пързалката защо няма стълби? Аз сега как да се кача?"
Какво
да му отговоря, мили съграждани? Че кметът е виновен ли? Или че други едни
деца, които иначе не са лоши, ама пусто като излязат навън им поникват рога и
копита, са минали оттук? И как после да му обясня, че тия деца са същите ония
каки и батковци, като които той няма търпение да стане, когато порасне още
малко?
Мисълта ми е, уважаеми, дайте поне ние да си гледаме работата вкъщи! Общината рано или късно евентуално ще свърши своята и ще ремонтира площадката, но не е тя тази, от която зависи да бъде опазена здрава и приятна за посещения.
Може да не съм права. 🙁
Няма коментари:
Публикуване на коментар