Разказът "Мастило"

 В края на септември, както може би някои от вас помнят, си направих удоволствието да участвам в първата Резиденцията за млади писатели в село Челопек, проведена в рамките на фестивала „Враца – книжен град“.

Сега! Може да се поспори доколко на тия години и с шест книги зад гърба си минавам за „млад“ писател, но не това е важното в случая. В условието пише „18+“ – вмествам се отвсякъде.

А Враца… Враца и Челопек си свършиха работата перфектно. Не ни пуснаха да си тръгнем без да оставим в тях нещо от себе си.

Мисля, че Чарлз де Линт беше казал, че татуировките са историите на сърцето, написани върху кожата. Аз нямам нито една. Татуировка – не история. За сметка на това пиша, доколкото мога. Вярвам, че писането е друга форма на татуиране. Пак татуираш, само че бял лист, пак разказваш. Само дето пишейки, нямаш представа кого всъщност ще бележиш. С думите е така – стрелба в тъмното!

Разказът ми „МАСТИЛО“ се появи като идея по време на резиденцията и е нещо като компромисен вариант. Той разказва за татуировки и белези. За хора с истории, които не споделят – достатъчно им е да ги помнят. Не е еротичен текст, но е текст за онова между двама непознати, което се появява само когато поне единият от тях кърви. Тогава някак си не можеш да лъжеш, да играеш, да не си ти.

И ако ви се стори, че това е просто история за татуировки, не се заблуждавайте! „МАСТИЛО“ е покана да се замислите. Ако сега бяхте в студиото, какво щяхте да поискате да разказва вашата кожа?

Вече можете да откриете всички разкази от резиденцията на линка най-долу. Поне един от тях е с гриф „+18“, така че може би ще ви трябва нещо по-силно от кафе, докато го четете. Само казвам.

 P.S.: Сега си мисля… Ако мастилото попие достатъчно надълбоко, от тоя разказ може да стане жесток роман. Ще го оставя да си помисли!

ЛИНК към страницата с разказите

Днес е един от онези дни...

Днес е един от ОНЕЗИ дни! Знаете… в които и Чехов не може да реши дали да пие чай или да се обеси. Аз пробвах да пия кафе. Залях се с него, разбира се. Но пък бесенето ми се стори твърде крайна реакция заради едното разлято кафе. Панталонът оцеля, егото още го бърша. Мисля си… ако животът вървеше с някакви инструкции за безопасност, някъде съвсем в началото трябва задължително да присъства правилото „Не прави резки движения преди второто кафе!“ Малко по-надолу ще е и „Никога не подценявай гравитацията!“

А после се оказа, че денят все пак ще е с хепиенд, защото си имам нов роман – „Не искам трупове в хола“.

Правилно прочетохте. Не знам за вас, но аз наистина не ги искам, като мотивите ми са свързани основно с хигиената. Не ги иска и новата ми героиня. Тя и без това си има достатъчно други неприятности, като най-голямата е самата тя. Има и такива хора. Мисълта ми е… докато се опитваш да оцелееш сред проблемно, не много бивше гадже, леко вманиачен преследвач, наемен убиец и още няколко кандидати да ти вземат главата, ако не броим останалите откачалки наоколо, последното, от което имаш нужда, е да чегърташ кръв от килима.

Ако трябва да резюмирам сюжета, това е от онези истории, в които животът ти подхвърля бананова кора, а ти се хлъзгаш с грацията на носорог, само за да се приземиш с гръм и трясък право върху тайна, която НЕ ЖЕЛАЕ да бъде разкривана. За да е по-забавно, тайната си е твоя.

Живот и здраве, „Не искам трупове в хола“ ще е само началото на поредица – „Ако нещо може да се обърка…“

В света на моята Диана, ако нещо може да се обърка, то не просто се обърква, а направо я изстрелва в орбита. Покрай нея дори пиенето на кафе често пъти е с интензитета на локален граждански конфликт. А всъщност на Диана все по-рядко ѝ остава време за кафе. За сметка на това ѝ се налага смущаващо често да си търси нова кола, защото старата е размазана от боклукчийски камион или е гръмнала, да раздава юмруци, да се крие от куршуми и досадни ухажори, които не приемат „не“ за отговор, или да преследва голи мъже по улиците, но не от романтични подбуди.

Обещавам три неща. Ще се смеете! Труповете ще са минимално количество! И няма да се тормозите с екзистенциални въпроси от рода на „Какво е искал да каже авторът?“.

Романът вече може да се поръча с отстъпка от сайта на Издателство „Потайниче“.