След
екстремното спускане надолу в началото на годината, семейната ни лодка отново е
в спокойни води, преносно и буквално. Телата са излекувани, благодарение на
Детска хирургия - Пирогов, на които никога няма да успеем да благодарим
достатъчно. Ред е на Дунава да си свърши работата. Реката, която поправя
повредена карма и лекува душú.
Плаж,
макар и леко чакълест, тук-там с по някое бодливо „дяволче“ или бабин зъб за
разкош, които да те ухапят по петата, и които не са непременно нещо лошо. Шиацу
масажът и акупунктурата отдавна са се доказали като полезни за
кръвообръщението, макар че точно от тези всички наоколо пристъпваме като пияни
чапли. Жега е, от която се изпотяваш и на места, дето не си подозирал, че могат
да се изпотят. За противодействие най-доброто, с което разполагаш, е ледено
студена вода, с която трябва обаче да се внимава по причини, известни на всеки,
правил грешката да прекали с нея, когато е прегрял. Време е за набръчкани пръсти и мокри мигли.
И
с Дунав, разбира се. С него внимаваш, пред него се доказваш. Неговите сълзи
бършеш по кожата си, за да се пречистиш, но той твоите няма да обърше – ще ги
погълне без да ги усети! Не разчитай, че ще бъдеш приютен! Най-доброто, на
което можеш да се надяваш, е че ще бъдеш предизвикан.
Отсреща
комшиите румънци от Четате също грабят с пълни шепи прохлада и житейска
философия. Може и да сме от двете страни на държавната граница, но заразата е
една и съща и тя е по-прилепчива от чума. Надеждата е една и съща. Онези,
малките човешки неща са едни и същи. Пускаме по Дунав всичко лошо, всички
страхове и тревоги, и попълваме запасите от меланин и летни спомени, от
драскотини по кожата и по ума, от всякакви причини да се върнем тук отново или
изобщо да не тръгваме.
Както
винаги, има забрана за къпане. Както винаги, никой не я спазва. Има правила за
спазване, има и такива за нарушаване. Връзката между Дунав и неговите хора не
подлежи на контрол, ако не броим контрола, който самият Дунав налага. Реката е
тиха и кротка, но не укротена. Вече не вие за жертви, но все така не спи
спокойно. Никога не заспива! Тя е митичен звяр, който никога не спира да дебне
невнимателните, твърде самоуверените да ги дръпне за петите, за да напомни кой
стои на върха на йерархията. Дунав е живота, пред който можеш само да паднеш на
коляно, без да разбираш.
