То така си беше...

В кухнята съм. В другата стая хуните правят сухи тренировки за бъдеща световна инвазия, а звукът е като да е започнала вече.

Внезапно се чува трясък. Имам предвид по-оглушителен от досегашните. Миг тишина, а после вик:

- Не бях аз!!!...

По-малкият идва с гузния поглед на провинил се лабрадор. Пристъпва плахо и съобщава тихичко:

- Мамо, може ли... а-а-а... такова... да дойдеш? В дЛугата стая стана нещУ...

- Какво нещо?

- Ами нещУ... То така си беше...

- Не си е било така - лъже! - привиква се батко му отдалеч. - Ама аз не съм виновен ТОЯ ПЪТ.

Отивам да направя оценка на щетите ТОЯ ПЪТ и заварвам... това.

Убедена съм, че не си е било така, ама от мен да мине!

- Имате десет минути! - решавам и се връщам в кухнята. - Засичам по часовник.

Справиха се за осем и половина, крещейки непрекъснато към мен, че другият не помага достатъчно. 😁😁😁 

Топлосърдечност

„топлосърдечност”

Късметчето ми за деня! Тоест за вчерашния (вече) ден. Не от ония – „служебните” – дето ти ги сервират с кафето в барчетата, а персонално, написано на ръка от Николай Бойков.

Някак си лично е! Иска ми се да е не толкова късметче, колкото констатация! В крайна сметка всеки иска да мисли за себе си като за добър… топлосърдечен!… човек. 🙂