сряда, 30 април 2014 г.

30 април 2014 г. (сряда)

И така!
Честита Нова година с около 1/3 година закъснение. Нямам оправдание, така че не питайте! Ако обаче все пак проявите глупостта да настоявате, със сигурност всички ще съжаляваме накрая.
След дългото мълчание от сянката ме изкарва почти с ритник ситуацията в т.нар. ни държава. Знам де, би трябвало за тия двайсет и пет години да съм попретръпнала, но явно все още съм податлива. Извинявам се за което.
Тези дни, естествено, поредният локум за предъвкване и разпъване е "селският фашизъм" на село Розово. (Не съм го измислила аз тоя израз, така че не бързайте да грабвате камъните!) Мартин Карбовски, както винаги, остава верен на себе си, т.е. заема коренно непопулярна позиция. Обществото казва, че розовчани са най-обикновени простаци с допотопно или поне доосвобожденско мислене, които излагат България като кифла, той твърди, че те... как беше?... "ревнували земята си".
Сега! Не знам кой какво и кой кого ревнувал и какво, аджеба, общо имат с тая работа двегодишни сирийски деца и семейството им, обаче! Да си кажа и аз! Правя го тук, `щото това си е моят блог все пак, та да не дразня колегите.
Какво ми направи впечатление на мен?
Гледах един репортаж (може и други да е имало), в който един ошмулен чичка направо си поръча рускини и украинки вместо сирийците. Дип че рускините и украинките като вземат та баш към него се залетят, ама... друга тема. После една лелка на да я наречем "златна" възраст много ясно обясни какви са й мотивите. Била чула по телевизора, че някъде си там, в Хасково ли, в Долно Нанагорнище ли, сирийски бежанци посягали сексуално на майки с деца. Та не разбрах значи. Тя дали се опасяваше, че ще остане дискриминирана заради попрехвърлената възрастова граница или сериозно допускаше някой любител на млади майки да забърше и нея, въпреки попрехвърлената възраст.
Ревнували земята си?
Разправяй ги на баба ми! Ревнуват наемодателя - това поне стана ясно, казано в прав текст. Откъде накъде ще взима той толкоз пари, пък другите не?!?!?!... М?! М-м-м?!?!?!...
Изникват ми някакви асоциации с оня изтъркан виц за българския казан в ада и липсата на дяволи покрай него.
Все едно. Мисля си... Така де, опитвам се. Коя логика точно казва, че сирийските бежанци са виновни за пачите яйца, дето ги мътим вече двайсет и кусур години? И си мечтая. Мечтая си за невъзможни неща. Мечтая си утре да пусна телевизора и оттам да ме плеснат по задрямалата муцуна с новината, че българите са проявили нетолерантност и към ония 240 хрантутници в Народното събрание. И със същия ревностен ентусиазъм са ги натирили през девет държави - в десета. Ей такъв "селски фашизъм" бих подкрепила с две ръце, два крака и каквито там още вдигнати крайници се искат.
Ех, мечти!...
Иначе...не съм потомствена гражданка. Както всички "кореняци софиянци" например, и аз си имам село, че даже две. Рядко си ходя, ама не е като да не се случва. Та значи съм сравнително отблизо запозната с въпросната ревност към земята на българския селянин. И на гражданята също. Щото не само из селата се чуват патетично-патриотични призиви от неосъществени Ботевци. Повечето от тях даже приблизително не биха могли да предположат къде е била дядовата нивичка, дето я дъвчат иначе при всеки удобен случай. Което автоматично ме води към въпроса... Какво точно ревнуват? Щото определено не е земята. И не, не е българщината. Друго е.
Какво ли?

Няма коментари:

Публикуване на коментар